ПРЕПЯ̀ТСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от препятствувам и от препятствувам се; препятстване. Престъпления, заради които е преследван: отчуждаване на частна собственост, незаконно използуване на лекарската професия, нарушаване закона за събранията, препятствуване дейността на учрежденията. Св. Иванчев и др., ФА (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)