ПРЕРАЗКА̀ЗВАМ, -аш, несв.; преразка̀жа, -еш, мин. св. преразка̀зах, св., прех. 1. Разказвам, предавам със свои думи нещо чуто или прочетено. Аз изваждах учебника, четях на глас, сетне вдигах глава и преразказвах прочетеното. Кр. Григоров, ОНУ, 26. Климент [Охридски] никъде не превежда текста в цитат. Той винаги сам го преразказва, по свой начин, със свои акценти. Н. Драгова, КО, 179. Първия час имаха контролно упражнение по писане. Падна им се да преразкажат приказката за враната и лисицата. И. Петров, ЛСГ, 46. Той ни запозна със своята история. И тъй като това е една във висша степен поучителна история, ние ще си позволим да я преразкажем на читателите. П. Незнакомов, СМ, 42-43. Вземете който и да е от случаите, описани от него [Хаджийски], и вие ще видите как той преразказва със свои думи факта, изчиства го, акцентира важните моменти, създава образи. П. Симеонов, ИД [еа].
2. Разказвам нещо още веднъж, повторно, за пореден път. Пенсионерите .. си гугукаха на слънце в градината. Преразказваха за стотен път интимните си младежки преживявания. ВН, 1960, бр. 2857, 4. преразказвам се, преразкажа се страд. Трудно се преразказва такава книга .. Самата тя е преразказ на един безкраен низ от събития, самата съдба на народите. Н. Христозов, ПД, 139. Жертва на илюзията на запомнянето ставаме често, когато трябва да запаметим на пръв поглед лесни неща и текстове, които не представляват трудност да се преразкажат. Тогава подменяме много неща с близки до тях по значение. К, 1986, кн. 4, 28. преразказвам си, преразкажа си взаим. По стаите останаха само няколко бабички да си преразказват безкрайни истории, без да се слушат една друга. Д. Талев, ЖС, 307. Живеем в неведение, преразказваме си слухове, не вярваме на вестниците. Р. Емануилиду, Л [еа].