ПРЕРЕКА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Спор, препирня, караница. Хан Борис трепна недоволен, защото синът му вземаше дума без негово разрешение, но замълча, за да не стават излишни пререкания. Й. Вълчев, СКН, 388. Непознатият търпеливо слушаше. Той изчака да затихнат пререканията и сякаш за да налее масло в загасващия огън, рече на Цоко: — Без луди глави не може, байо! Ст. Дичев, ЗС II, 212. На всички вече бе омръзнало това пререкание по един второстепенен въпрос. Ем. Манов, ДСР, 401. Тя [актрисата] е влизала понякога в пререкания с режисьорите за своеволието им да поправят текста. Ст. Грудев, ББ, 47.
◊ Пререкание за подсъдност. Юрид. Спор между две съдебни инстанции или между съдебна инстанция и административен орган за установяване кой от тях е компетентен за разглеждане на дадено дело.
— Рус. пререкание.