ПРЕРЕША̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от пререшавам и от пререшавам се. Главната цел, която си поставял Софийският комитет, се осъществявала — да се постави въпросът на вниманието на европейската дипломация, като въстанието и жертвите му послужат за натиск върху Европа за пререшаване на българския въпрос и освобождението на Македония. Д. Дойнов, КРВ, 63. Родителите чакаха да им кажа решението. Поколебах се, а после се засмях. Не, този път нямаше да има никакво пререшаване. Н. Робева и др., ОРДА [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)