ПРЀРИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. 1. Който се отнася до прерия. Носеше обичайното облекло на прерийните ловци — кожена ловна риза, украсена с ресни. В. Радков, Избр. пр ХІV (превод) [еа]. Филмите и романите за Дивия Запад са направили познати на всички пейзажите и звуците на прашните пътища отпреди един век, когато стадата дългороги говеда са риели прерийната пръст на път за пазарите. П, 1967, бр. 30, 8. Обяви [губернаторът] извънредно положение в северните и централните райони на щата, където от няколко дни бушуват прерийни пожари. Мон., 2005, бр. 2436, 12.
2. Който обитава прерията или вирее, расте в прерията. Изтребването на едрите прерийни бозайници взело нечувани размери, когато започнало прокарването на железопътната линия, свързваща атлантическото с тихоокеанското крайбрежие на САЩ. К, 1985, кн. 3, 34. Лете погледът на човека бил смайван от пъстрите багри на прерийните треви и цветя. Л. Мелнишки, ПП, 106. Прерийни животни. Прерийни коне. Прерийна растителност.
◊ Прериен вълк. Хищен бозайник от семейство кучета, подобен на вълка и чакала, който живее в Северна Америка; койот. Canis latrans. Друг хищник, който е вече почти напълно подобен на вълка, но се различава от него по размерите на черепа и по общите размери, е известният на всички обитатели на Северна Америка прериен вълк или койот. К. Тулешков, ХЖ II, 13-14. Същото стана в Северна Америка с койотите (прерийните вълци). Години наред ги избиваха по време на лов, хващаха ги в капани и мрежи, тровеха ги, като им даваха стръв с прибавен в нея арсеник, докато техният брой силно намаля. К, 1973, кн. 3, 23.