ПРЕРИСУ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от прерисувам и от прерисувам се. Той искал по чисто химичен път да получи траен образ, идентичен с изображението върху стената на камера обскура. Само Дагер, чиито дни преминавали в прерисуване, можел да оцени идеята. К, 1985, кн. 7, 39. В миланския университет, където учи в момента, изкарва блестящи оценки по теория на изобразителното изкуство, прерисуване на графика и разработка на тоалети. НТ, 1999, бр. 243, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)