ПРЕРОСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прерося̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. 1. За дъжд, роса — рося слабо кратко време или от време на време; преръсвам, приросявам. Само роса да прероси и класът ще омекне — няма да се чупи като стъкло. К. Петканов, БД, 78. Подуна ветър горянец, / откърши китка осена, / ситна росица прероси, / Радуна от сън събуди. Нар. пес., Д. Осинин, ДС [еа].
2. Само безл. преросява, прероси. Роси слабо, кратко време или от време на време; преръмява, преръсва, приросява. Стъмни се още и започна да преросява. Дъждът идеше откъм градчето, шумолеше по влажната земя. С. Янев, БРЖ [еа]. Не вали силно, само преросява.
3. Само безл. преросява, прероси. Обикн. св. Престава, спира да роси; преръмява. Щом прероси, ще тръгнем.