ПРЕРЪ̀СВАМ, -аш, несв.; преръ̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Непрех. За дъжд, сняг — ръся, валя слабо, от време на време; преросявам, приросявам. Вееше студ, от облаците преръсваха снежинки. Д. Добревски, БИ, 175.
2. Само безл. преръсва, преръси. Ръси слабо кратко време или от време на време; преросява, приросява. Не вали силно, само преръсва.
3. Диал. Ръся нещо изцяло, по цялата му повърхност или в различни посоки. Накрая дядо поп ще поръси всинца ни, ще преръси след това цялата соба, ще иде да преръси вкъщи и в одаята. Т. Влайков, Пр I, 234. Играят хоро, което булката с пръчка в ръка води. Пеят „Марга болярка преръсва сватбата си“. А. Калоянов, ДЮ [еа]. Невястата преръси с вода на кръст гостите и като преръси, прииде кумата и ѝ туря булото на главата. СбНУ V, 52. Че си узе бяло котле, / бяло котле, китка босиляк, / че преръси Юрдан юда, / Юрдан юда на три страни. Нар. пес., СбВСт, 45. преръсвам се, преръся се страд. от преръсвам в З знач.