ПРЕРЯ̀ЗВАМ, -аш, несв.; прерѐжа, -еш, мин. св. преря̀зах, св., прех. 1. С рязане правя, разделям нещо на две части. — Доядя ме страшно, Елено. Че аз полюбих тебе, болярка и щерка на моя болярин. — Затова ли замахна с меча си, та преряза лозата? Ст. Загорчинов, ДП, 445-446. Селският кръчмар Кривицата тъкмо беше прерязал гърлото на едно агънце, когато спряхме пред кръчмата. А. Каралийчев, НЗ, 56. Ромеите пък хитро отстъпиха и ни обсипаха с рой копия. Онези от тях, които бяха останали да ни задържат, прерязваха жилите на конете ни или се опитваха да забият меч в коремите им. В. Мутафчиева, ПП [еа]. С бърз и енергичен жест прерязвам вените на двете си ръце. Болката не е особено мъчителна. Б. Райнов, ГС 1971 [еа]. Марко тегли остри боздугане, / та пререза дете дукатинче. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 11.
2. Обикн. несв. За път, река, линия и др. — минавам или съм разположен от единия до другия край на някакво пространство, повърхност, като го разделям на две; пресичам1, прорязвам. Шосето извива малко на запад и след това прерязва селото. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 305. Тук писмото свършваше. Една мастилена черта прерязваше листа до долу. М. Грубешлиева, ПП, 131. Изкопът прерязва нееднородни по състав и свойства почви с дебелина на пластовете, по-голяма от 0,50 м. Л. Манчев, П I, 90.
3. Завардвам или заграждам нещо (път, пътека и др.), за да спра, да блокирам движението по него; преграждам, препречвам, пресичам1. Мисля си: как ли атаман Семьонов си е представял да премине стремително с петнадесет хиляди щика право към Якутск и .. да пререже сибирската железопътна линия. Й. Радичков, НД, 203. Битката не стихваше нито за миг и в един момент кавалеристите бяха принудени да се врежат право в центъра на малка група от въоръжени с мечове войници, които се мъчеха да прережат пътя им за спасение. Е. Димова, МШ (превод) [еа].
4. Прен. За звук, вятър, студ и др. — въздействам върху тялото, сетивата на някого и предизвиквам остро и неприятно физическо усещане; пронизвам. Телефонът мълчи, но ти вече чуваш звука му в себе си, даже въображаемият звук те прерязва. Н. Антонова, Н, 28-29. Виното беше студено, първите глътки я прерязаха като с нож. Г. Караславов, Тат., 260. Някой изнесе павур, калфата го навири. Глътна. Сякаш го преряза огън, та издуха с пълни гърди. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 624.
5. Прен. За болка, мисъл, чувство и др. — обземам някого, появявам се у някого внезапно, изведнъж и го засягам силно; пронизвам. Изведнъж остра болка преряза гърдите му и Събо едва не извика. Чак сега си спомни за стрелата, която го прободе в плешката. Ст. Загорчинов, ДП, 142. Дядо Любен поиска да се освободи от прегръдките на сина си, но бодежът отново го преряза през кръста и той се облегна на рамото му. К. Петканов, ДЧ, 378. Болката в китката се завърна — прерязваше го силно на моменти. Н. Ватов, СЕ [еа]. Царя усети как леден ужас преряза сърцето и слабините му. — Господи! — процеди през зъби той. Ст. Вергилова, ЦП (превод) [еа]. Една мисъл тутакси преряза неговото съзнание на баща — да не е направил нещо, което да посрами и дом, и род. Г. Караславов, ОХ III, 32.
6. Прен. Разг. Обикн. за студена вода — ставам причина някой да настине, да се простуди; пресичам1. Водата от студения извор вместо да ги освежи, ободри, можеше да ги пререже. Кл. Цачев, СШ, 186.
7. Остар. Преминавам през нещо, прекосявам нещо; пресичам1, препречвам. Прерязахме рибното заведение .. и влязохме в колосалното здание на мануфактурата. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 41. Като прерязахме набързо ливадата, влязохме в гората. Ив. Докторов, ЗД, 56. прерязвам се, прережа се страд. от прерязвам в 1-3 и 7 знач. — Трябва да се излее чугунена стойка, трябва да се прережат точно и добре да се нагласят цевите върху нея. Ст. Дичев, ЗС I, 142. Овенът се набожда на дървен шиш. Единият заден крак се отрязва до колянната става, а другият се прерязва така, че да се държи на сухожилията. Л. Петров и др., БНК [еа].
ПРЕРЯ̀ЗВА МЕ несв.; прерѐже ме св., непрех. Изпитвам внезапна остра, режеща болка някъде; пресича ме, прорязва ме. Бащата се улови за стомаха и изпъшка. — Преряза ме! — рече той. Г. Караславов, Избр. съч. II, 365. Поставях последната чиния на мястото ѝ, когато ме преряза. Болката не беше остра, но пулсираше заплашително в цялото ми тяло. Кап., 2007, бр. 27, 22.
◊ Каква жилка да прережа, з н а я. Диал. Как да постъпя, как да се справя с нещо (зная). Той знае каква жилка да пререже. П. Р. Славейков, БП I, 169. Прерязвам / прережа колача на нещо. Диал. Свършвам нещо, прекарвам нещо. Прерязвам / прережа лентата на нещо. Книж. Откривам нещо, поставям началото на нещо. Прерязва ме / пререже ме под лъжичката. Разг. Изпитвам внезапна тревога, безпокойство, страх. Казва [учителката] „Недялко...“ и мене ме прерязва нещо под лъжичката. Н. Каралиева, ЯЧ, 129. То [човечето] се довлече до края на одъра, тласна се несръчно и полетя с главата надолу. Нещо ме преряза под лъжичката. Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа].