ПРЀСВЀТЛОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. В съчет. с притеж. местоим.: в а ш а, т в о я, н е г о в а, н е й н а. Титла на владетел, монарх. — При таркан Севар, както и сам негова пресветлост ханът знае, няма разложение и можем да се надяваме, че той държи и ще държи здрава и боеспособна войска. Й. Вълчев, СКН, 389.