ПРЕСЕДЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. За храна — който лесно пресяда. Изварата е сипкава и преседлива. Т. Влайков, Р, 5. Яла [Баба Меца] преседлива круша, та и тя за вода чака. Ран Босилек, Р, 64. Зави му се свят. За миг дъхът му запря на гърлото като преседлива круша. Г. Русафов, ИТБД, 208.