ПРЕСЀЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от преселвам и от преселвам се; преселение. След като престоял в Русе няколко години, заедно със семейството си се завърнал обратно [в Тулча]. Изглежда, че това преселване и връщане се е отразило неблагоприятно върху имотното състояние на Манол и Пена. Н. Ферманджиев, РХ, 166. Ако не се отказват [българите] от преселването, да им разправят, че султанът гарантира за живота и имотите им. Д. Яръмов, БП, 167. Понякога дори данните на диалектологията са единствен източник за някои исторически събития, като например придвижвания на население, преселвания и изселвания и пр., за които няма никакви писмени сведения. Ст. Стойков, БД, 39.


Източник: Речник на българския език (онлайн)