ПРЕСЀЧИЩЕ, мн. -а, ср. Място, където нещо се пресича с друго. В трикорабния план [на църковната сграда] корабите са разделени с колони .. Стълпове стоят само по ъглите на пресечището с напречния кораб. М. Бичев, АНВ, 284. При църквата в с. Църквище кръстът е вече напълно оформен, а масивното сводесто покритие е увенчано с купол, издигащ се в пресечището на кръстосващите се кораби. Археол., 1995, кн. 4, 9.


Източник: Речник на българския език (онлайн)