ПРЕСЍЩАМ, -аш, несв.; пресѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя някой да се засити, насити повече от необходимото, свръх мярката. Преситихме гостите с храна. ● Обр. Бленувал бе през целия си живот за такава сила. Да се страхуват другите от него, да треперят, .. Да насити и пресити душата си с палещата сладост на отмъщението. Д. Талев, И 1980 [еа]. // За храна, питие — засищам, насищам някого повече от необходимото, свръх мярката. Това ястие ме пресити.
2. Правя нещо (разтвор, сироп и под.) да стане много концентрирано, като слагам в него някакво вещество в количество, по-голямо, отколкото може да бъде разтворено или отколкото е необходимо. Не пресищай разтвора. Δ Преситили сме сиропа със захар.
3. За газ, па̀ри и под. — изпълвам нещо, съдържам се в нещо (обикн. някаква среда) в много голямо количество. Магмата в земните дълбочини е подложена на грамадно налягане. Тя е преситена с газове и с летливи вещества. Геол. VIII кл, 6.
4. Прен. Задоволявам потребностите от определени стоки или услуги свръх мярката, в излишък. Пазарът бе преситен с мъжка конфекция. К. Митев, ПБ, 151. Ако производителите преситят пазара със селскостопанска продукция, цените ще паднат.
5. Прен. Предизвиквам безразличие, равнодушие, отегчение у някого поради това, че прекалено много или прекалено често съм задоволявал определена негова емоционална, духовна или физическа потребност. — Предстои разходка из Констанца. Вече не искаме да чуем за никаква античност, никакъв Томис, никакви древни гърци .. Дневниците и бележките, които водихме, вече ни преситиха с антични проблеми. Ас. Дремджиев, ПДМ, 137-138. Ти си преситен — каза все тъй тихо калугерът. — Земното пресища, а ти никога не си и помислювал за Божието. Д. Талев, СК, 112. Далечни признаци на меланхолия, .. обхващаха духа ѝ, неспособен вече да се вълнува и радва от нищо. Светът, в който живееше, я беше преситил, а онова, което можеше да я издигне над него, бе мъртво. Д. Димов, Т 2000 [еа].
6. Прен. С предл. с. Изпълвам въображение, мисли, творчество и под. с някакви чувства, образи, думи и др. повече от необходимото, свръх мярката. Иван Вазов пресища поезията с излиянията на умерения национален колективизъм. М. Арнаудов, ЖТИ VІ [еа]. Стремят се [преподавателите] да започнат необичайно. Да не пресищат разказа с много нови и сложни въпроси и в същото време да не го обеднят. К, 1974, кн. 4, 30. пресищам се, преситя се страд.
ПРЕСЍЩАМ СЕ несв.; пресѝтя се св., непрех. 1. Засищам се, насищам се с храна или питие повече от необходимото, свръх мярката. От време на време лапвахме .. по някоя едра череша. Бяхме се преситили вече до немай-къде, но пак посягахме лениво към гъстата шума на овошките. Н. Тихолов, ДКД, 144. В тие зимни жилища щастливите ескимосе пеят песни, разказват приказници и пресищат са с тюленова мас и с полуизгнило китово месо. Знан., 1875, бр. 17, 262.
2. За разтвор, сироп и под. — ставам много концентриран, не мога да разтворя, да поема повече от разтваряното вещество. При понижаване на температурата сиропът се пресища и захарта започва да изкристализира. М. Киров, ТК, 75.
3. За среда — изпълвам се с нещо, поемам нещо (газ, па̀ри и под.), което е в много голямо количество. Когато въздухът в известна част на атмосферата се пресити с водна пара, настъпва кондензация на парата. Физ. Х кл, 1951, 90.
4. Прен. Обикн. с предл. н а. Ставам безразличен, равнодушен към нещо, с което прекалено много или прекалено често съм задоволявал определена своя емоционална, духовна или физическа потребност. Леля му беше стара мома. След като беше се преситила на всички земни наслади, каквито богатството можеше да ѝ даде, тя се „покая“ и стана целомъдрена дама. М. Марчевски, П, 107. Никой от казанджиите наоколо не отиде да погледне с какво бяха натоварени трите коли — преситили се бяха людете в Преспа на стоки и товари. Д. Талев, ПК, 320. Кога закипяха народните метежи, цар Петър се бе преситил и на сласт, и на брачна обич. Н. Райнов, КЦ, 19. Срещите на двамата влюбени продължаваха. Целият град говореше за тях. Но Тихов не беше създаден за дълги и дълбоки привързаности. Той фана да се пресища. Ив. Вазов, Събр. съч. IХ, 1976 [еа].