ПРЕСКА̀ЧАНИЦА ж. 1. Вид детска игра, при която един от участниците прескача последователно другите, които са се наредили наведени в редица, и застава наведен в края на редицата, за да бъде и той прескочен; прескочикобила, дълги магарета. След ядене ние децата тичахме по зелената ливада, играехме на прескачаница, борехме се и се катерехме по върбите. Г. Белев, ПЕМ, 44. При хубаво време пътят бе приятен и момчетата бяха весели — пееха и играеха на прескачаница. Сп. Кралевски, ВО, 86. На полянката .. играеха на прескачаница моите другарчета. Ст. Чилингиров, ХНН, 39.

2. Само мн. Диал. Големи камъни, поставени в редица на разстояние една крачка един от друг, за да се преминава по тях през плитка река, локва или кално място. Пред дюкена на Дудя имаше една локва, през която бяха поставени едри камъне за преминаване, „прескачаници“. Ив. Докторов, ЗД, 92.


Източник: Речник на българския език (онлайн)