ПРЕСКО̀КВАМ, -аш, несв.; преско̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. преско̀кнат, св., прех. и непрех. Разг. Прескачам. — Защо не речеш на Марина да прескокне в нашата градина, че да събере нападали круши. А. Каралийчев, ЛС, 52. Той грабнал своята годеница и прескокнал през дувара. Л. Каравелов, Съч. II, 126. — Искам да прескокна до селото, а няма кого да оставя тука. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 174. прескоквам се, прескокна се страд. и взаим. Хиляди изгнили трупове [на борове], .. препречваха вървежа ни .. Повечето трупове не можеха да се прескокнат, а трябваше да ги избикаляме. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 63.