ПРЕСКРИПТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е свързан с предписване, разпореждане на нещо; предписателен. В тях [възрожденските граматики] се дават правила с прескриптивен характер, почерпани от класически граматики, но неперспективни спрямо българския книжовен език. ЕЛ, 2009, кн. З — 4, 205.

— От фр. prеscriptif.


Източник: Речник на българския език (онлайн)