ПРЕСКРИПТЍВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от прескриптивен. Етиката се занимава с това, което „трябва“ или „би трябвало“ да бъде повече, отколкото с това, което „е“ в действителността. Но тази прескриптивност и хипотетичност .. не я отдалечават от практическата ѝ насоченост. ФА, 2005, кн. 1, 79.