ПРЕСЛА̀ВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Преслав, град в Североизточна България, в миналото — втора столица на Първата българска държава. Младият човек каза, че бил някъде от преславските села. Ив. Гайдаров, ДЧ, 43. Под навеса на една кръчма найдохме сложена богата трапеза с вкусни ястия и изрядно преславско вино. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 187. В същата тая нощ, когато нашият байряк са развяваше над Стара Загора, шуменската младеж поздравляваше преславския балкан с бунтовническа песен. З. Стоянов, ЗБВ I, 233. В гробничната сграда са намерени за първи път плочки от рисуваната преславска керамика, с която били украсявани стените и подовете. Ст. Михайлов, БС, 66. Преславска книжовна школа.


Източник: Речник на българския език (онлайн)