ПРЕСМЕТЛЍВО нареч. По начин, чрез който да се извлече изгода, облага от нещо. Тя продаваше любовта си и правеше това пресметливо, така че сега бе собственица на милиони в чужда валута. Д. Димов, Т, 665. Разяряваше го коварството ѝ — че пресметливо го е търпяла, докато роди детето, за да си осигури наследството. П. Славински, ПЗ, 18. Дъбов пресметливо се замисли как би могъл да използува този човек, към когото селяните хранеха особена доверчивост. Х. Русев, ПС, 184. По природа беше едновременно прозорливо умен и пресметливо жесток. А. Гуляшки, ЗВ, 572.