ПРЕСНЍМАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от преснимам1 и от преснимам се; преснемане1. По принцип преснимането на служебни документи беше нарушение на правилника. В. Лаптев, ЕП (превод) [еа]. Не една, не две са уникалните старопечатни сбирки в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Интересът към тях е голям и .. от системното им преснимане може да се стигне до похабяване. ВН, 1964, бр. 94113, 4.
ПРЕСНЍМАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от преснимам2 и от преснимам се; преснемане2, приспадане.