ПРЀСО̀Л, мн. няма, м. Диал. 1. Саламура; разсол. Помня зрялото ухание на есента — на влажна шума, на димитровчета и пресол за туршия, на орехови люспи. Н. Тихолов, ДКД, 123-124. А по някои места извира солена вода като пресол и от нея правят сол. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1882.
2. Кисело зеле; разсол, армея. Тя донесе на една хубава, разлата паничка сурав пресол, хубаво измит, жлът като смин, нарязан на едри парчета и посипан отгоре с червен пипер. Т. Влайков, Избр. тв [еа]. След един час на стола са появиле: кисела кокоша чорба, пържен пресол със сланина, печена кокошка. Л. Каравелов, Съч. II, 90. На трапезата има постлано една цедилка конопна и на цедилката разредени панички, пълни с пресол, с леблебии. СбНУ VI, 230.
3. Вид рибена чорба с чесън и чушки. Пресол по никополски. Приготвя се рибен бульон. .. Парчета от рибата се опичат на скарата и се поставят в пресола. Д, 2006, бр. 252 [еа].
4. Кърма1, фураж с прибавена сол, който се дава на добитъка обикн. веднъж седмично. На коня насипаха в сламата пресол. Кр. Григоров, Пл, 1969, кн. 5, 26. Тури ли пресол на говедата? СбНУ ХLIХ, 783.
— Друга форма: п р я̀ с о л.