ПРЕСОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; пресоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Соля, посолявам нещо повече, отколкото трябва. — Кажи ѝ да не пресолява чорбата! Ив. Вазов, Съч. VII, 37. Ако сте пресолили ястието, пуснете в него нарязан суров картоф. ВЖ, 1999, бр. 18, 12. Мара .. си чупеше ръцете пред гостите .. — А да не е слугинята отървала гряздея на виното? Или пък да сте пресолиле или укадиле рибата? Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. З—4, 13. Внимавай със соленето, ще пресолиш боба.
2. Прен. Прех. и непрех. Разг. Прекалявам в шеги, закачки и под., като минавам приетата, допустимата граница. Румен почна да се колебае. Дали бяха пресолили с шегата, дали не бяха преминали мярката. П. Бобев, ГЮМ, 25. — Е, да ти кажа, докторе, чак пък толкова не биваше, пресоли я май, — подхвана той .. — На вечеринката де, дето го подигра така... трябваше по-издалече... Г. Караславов, СИ, 60. — Пресоляваш — извърна се Боян и добави: — Това не беше остроумно. М. Грубешлиева, ПИУ, 180. Ако не правеше такива неприятни гримаси, когато другарите му пресоляваха разговора си, Милка не би му обърнала внимание. Х. Русев, ПЗ, 88. Водещата също играе такава роля (за жалост обаче, на моменти пресолява нещата и започва да прилича на сводница) — мятка се от едно място на друго, разговаря, убеждава, тюхка се и се вайка. Култ., 2001, бр. 29, 7.
3. Диал. Удрям някого или нещо силно. Пресолих го през ръката. Н. Геров, РБЯ IV, 378. пресолявам се, пресоля се страд. Храната не бива да се пресолява.
ПРЕСОЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; пресоля̀ се св., непрех. Диал. Засолявам си. Подложи шепа на животното и то я заблиза с език. — Какво му даваш? — Малко солчица да се пресоли. К. Петканов, Х, 26.
◊ Пресолявам / пресоля манджата <супата>. Разг. Минавам приетото, допустимото, прекалявам с нещо, което казвам или с някоя своя постъпка или действие. Популярните американски телевизионни проповедници определиха пророк Мохамед като най-големия терорист и расист на всички времена. Вярно е, усетили, че са пресолили манджата, тези проповедници опитаха да се извинят, че не искали точно това да кажат. Кеш, 2002, бр. 41, 18. Всички „забавни“ според авторите им речи .., които по същество си бяха дебелашки шеги, до такава степен пресолиха супата, че по-скоро изписаха вежди, отколкото успяха да извадят очи. Кеш, 2005, бр. 8, 7.