ПРЕСРА̀МВАМ, -аш, несв.; пресра̀мя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Диал. Пресрамвам се; пресрамявам се. Трябваше да полеят радостта, та няколко души пресрамиха и си поръчаха по чашка ракия. К. Петканов, СВ, 81. Елена се умори, не можеше да върви след големите и леки крачки на овчаря. Задъха се, но пресрами, продума, помоли му се: — Владине, много бързаш, уморих се из тия камънаци. К. Петканов, Х, 191.