ПРЕСРЀЩАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пресрещам и от пресрещам се. Като разбра, че с пресрещания и преследвания не ще може да я хване, поп Антония реши да постигне това с кроткост и ласки. Т. Харманджиев, КЕД, 127. Когато дойдох на точката на пресрещането, видях, че двамата злодейци идеха през една козя пътека. Ив. Вазов, Съч. VII, 87. Огледа [Бъркола] .. морето, .., галерата, която щеше да пресече курса му, мауните, които трябваше да го прихванат в мигновението на пресрещането, и галерата отзад, която в такъв случай щеше да го настигне. Д. Добревски, БИ, 226.