ПРЕСТА̀ЗА ж. Мед. Кръвен застой вследствие на рефлекторни въздействия от мозъка върху съдовите нерви, водещ до кръвоизливи. Рефлекторни въздействия идват от мозъка, влияят на съдовите нерви и променят силата на кръвния поток; настъпва престаза и се явяват кръвоизливи. Б. Кърджиев, ОПА, 185.
— От лат. prae ‘отпред’ + stasis ‘застой’.