ПРЕСТАРА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от престаравам се. Петърчо благоговейно сурвака тетин и от престараване два пъти повтаря стиховете. В. Бончева, АП, 145. Своята вина Данко виждаше сега не в старанието си, а в престараването. К. Кръстев, К, 267. Истинска борба Станка поведе с децата, които не само не пазеха, но нарочно минаваха през почистеното с мръсни крака, защото със своето престараване тя им изглеждаше забавна. Г. Караславов, ОХ, 74. Службата му в крепостта го бе научила на една мъдрост: ако не те похвалят за престараването, няма и да те бият! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 18. Да се даде на сцената жизнената истина, .., това не значи, че трябва да се дадат особеностите на образа или на типа прекомерно подчертано, .., та зрителят да остане с впечатление за ненужно увлечение и престараване от страна на актьора. Ст. Грудев, ББ, 85.


Източник: Речник на българския език (онлайн)