ПРЕСТАРЯ̀ЛОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на престарял. Погледнете тия пусти земи, .., дето човек не е живял никогаж, .. саморастта, която вредом другаде блещи с младостта си, вижда са тук в своята престарялост. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 7-8.


Източник: Речник на българския език (онлайн)