ПРЕСТЍЛКА ж. 1. Правоъгълно тъкано парче плат, обикн. пъстро и с орнаменти, което се запасва отпред върху горната дреха или отпред и отзад върху ризата, като част от традиционната (народна) българска женска носия. Буля вече събираше багажа си. Натъпка две торби с кенарени ризи и пешкири, а в един голям плетен куфар нареди фустаните си и престилките, с които ходеше на хорото да играе. К. Калчев, ПИЖ, 99. Носеше бяла везана риза с ръкави малко под лактите и шарена престилка над сукмана. А. Дончев, СВС, 80. Седнала [Яна] да си прави зелена престилка, за празници да се готви. К. Петканов, СВ, 49. Тя наистина приличаше на каракачанка: черна като въглен, .., навлечена с пъстри фусти и престилки. И. Петров, ПР, 14.
2. Обикн. специално оформено, понякога украсено парче плат, кожа и др. с различна форма, запасвано отпред над другите дрехи при работа, за да ги предпазва от изцапване. Донка си бе облякла празничните дрехи и бе препасала над тях кухненската престилка. В. Геновска, СГ, 167. Долу под прозореца стоеше момиче в черни дрехи и с бяла престилка с презрамки — облекло, каквото носят камериерките. Й. Йовков, Разк. I, 159. Нено ковачът стоеше гърбом към вратата. Висок, едър мъжага с .., запретнати ръкави, .. и кожена престилка през раменете. А. Каралийчев, НЗ, 40. Бенко .. следеше как мистър Де ла Падуа обува работните си панталони, облича широката куртка, завързва престилката и нахлузва на главата си издутата като корона шапка на главен готвач. Ал. Бабек, МЕ, 234. Раца Кочовица влезе в тяхната си стая, като бършеше мокрите си ръце с престилката. Току-що бе измила съдовете. Д. Талев, ПК, 99.
3. Работна или униформена дреха, обикн. с дълги ръкави, закопчавана отпред или на гърба, която се слага над другите дрехи. През стъклените врати на съседните лаборатории се виждаха и други хора в бели престилки и с микроскопи в ръце. Ст. Волев, МС, 5. Видя на стената една увеличена фотография: малко момиченце с черна престилка и бяла якичка, седнало на чина с разтворен буквар отпред и с пръстчетата на ръцете върху буквара. Т. Монов, СЧ, 50. Един среден на ръст мъж, облечен в синя дочена престилка, бавно вървеше покрай машините в инструменталния цех. ВН, 1958, бр. 2051, 2.
4. Спец. Ламаринен елемент, част от автомобила, която съединява левия и десния калник и на която се захващат фаровете, мигачите и под. // Парче гумиран плат, изкуствена кожа и под., която се поставя върху калник или друга част, за да се запази нейното лаково покритие от ожулване, повреждане при ремонтиране на автомобил. // Тънко, малко правоъгълно гумено парче в края на задната част на калник1; калобран.
◊ Влашка престилка. Разг. Пренебр. Човек, който си мени мнението според обстоятелствата. Пряка престилка. Диал. Пъстра къса и широка тъкана престилка на хоризонтални райета. На празника жените отиват с характерната носия — сукман, пряка престилка и шарени чорапи.
— Друга (диал.) форма: п р ъ с т ѝ л к а.