ПРЀСТО нареч. Муз. 1. За темпо — много бързо. Третата част на сонатата е в престо.

2. Като същ., мн. няма, ср. Музикално произведение или част от него с такова темпо. Прозвуча сдържаният тътен на надигаща се буря и Людмила позна втората част от Листовата рапсодия .. Мисля, че е много добре, особено престото. Ем. Манов, ДСР, 14-15. С изпълнението на Хайдновата Оксфордска симфония нашият скъп гост ни подсети за един забравен автор .. Карло Цеки показа много финес и драматичност, .., подчерта елегантния менует и преливащото от живот престо. ВН, 1961, бр. 3005, 4.

— Ит. presto ‘бързо’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)