ПРЕСТО̀Л1 м. 1. Голям, богато украсен скъп стол, поставен по-високо, на издигнато място, обикн. в помещение, на който седи монарх, владетел при тържествени церемонии; трон. Книгите .. стигнаха до самия император. Той седеше на златния си престол, четеше и кимаше всяка минута с глава, защото му беше приятно да чете похвали за столицата, за палата и за градината си. Св. Минков, СЦ (превод), 4. Царица без корона, без престол и без царство, изсмя се тя. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 53. Джуджето .. разтвори вратата на стаята и посочи царския престол. Св. Минков, ПК, 16. Цар Петър седи на престол със скиптър в ръка. Д. Войников, РК, 7. Соломон гледал пред очите си как няколко милиона робове лазят на колене пред неговия престол. Л. Каравелов и Хр. Ботев, С, 1947, бр. 50, 120. ● Обр. Ала ето че и Беба се изкачва върху златния престол на своята гордост и самолюбие и отвръща с жигосваща логика: — Добре, аз не желая да ти се натрапвам! Св. Минков, РТК, 87. Тогава пустинната голина на Черни връх зачернява от човешкия мравуняк, тоя престол на облаците и орлите сега се населява и ехти от вълните на живота. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 7. // Рядко. Владишки трон в православен храм. След богослужението Обручев се качи на архиерейския престол и гръмогласно извика: „Българи! Чуйте думите на руския цар!“. С. Радев, ССБ I, 137. // Въображаемо подобно място, на което седи бог. Реджеп Байрам (‘свързан с преданието, според което пророкът Мохамед възседнал фантастичното същество Лурак, отишъл до Йерусалим и оттам до седемте небеса при престола на Аллах, с когото разговарял’). НПР, 1019. Даже и старите елински богове са живеле на земята между хората и имале са своите престоле на планината „Олимп“. КМБП, 3. Паднало се на светого Петър, / падна му се райските ключове, / той че седи пред божийо престол. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 466-467. ● Обр. Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: „Небето е мой престол, а земята — подножие на нозете ми. Какъв дом ще ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?“. Библ., 1336.
2. Символ на монархическа, църковна или божествена власт. Византийците подкупват претендента за българския престол Владислав. Н. Драгова, КО, 19. Събранието решава да свали Антим от екзархския престол. К. Странджев, ЖБ, 33. Сам Ив.-Александър посочил за свой наследник на търновския престол най-младия си син Ив. Шишман. Ст. Михайлов, БС, 134. Княз Александър не отиде да се бие в България, за да извоюва морално своя престол. С. Радев, ССБ I, 141. Още от края на ХV век патриаршеският престол е служил на султаните като източник на особени приходи. Б. Пенев, НБВ, 9. — Неговият пазител, на мирото, е св. Васил, който е на голям почит при небесния престол. З. Стоянов, ЗБВ I, 29. // Остар. Седалище на някаква власт. Той патрикува 15 — 18 години и на живота му още ся презяло Търново от турците, които го изпъдили от тамошната катедрална Патриаршеска черкова, която обърнаха на джамия. Евтимий си преместил тогава престола в черковата на 12 Апостоли. Д. Душанов, ИПХЧ, 151. А в 330 л. след Р. Х. Великий Константин постави тук [в Цариград] изпръв престола на християнството. Ив. Богоров, КГ, 181.
3. Рел. Само мн. Един от деветте ангелски чина — третият от първата обособена тричленна група (триада), в която се включват и серафимите и херувимите. Чрез Него [сина на Бога Иисус Христос] е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо, било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти. Библ., 1450. В средата той [Захарий] изписа .. Светата троица и около нея деветте ангелски чина ..: най-напред архангелите, .., после се редеха господствата, власти, престоли. Вл. Свинтила, СЗЗ, 354. Посредник между Вездесъщия Бог и видимия свят се явява невидимият ангелски свят. Според св. Дионисий той е разделен на три триади. Първата и най-близка до Бога триада съставляват Херувими, Серафими и Престоли, които са в пълно съпричастие с Божествената Светлина, Красота и Единство. ЦВ, 1998, бр. 19 [еа].
◊ Качвам / кача (възкачвам / възкача) на престола някого. Давам държавна власт на някого, правя някого монарх; възцарявам. На иудейский престол качил [Помпей] Хиркана, а .. Фарнака направил восфорский цар. ВИ, 1867, 56. Макар и да го възкачиха на престола еничерите, Махмуд I скоро са принудили да са обърне срещу тях. С. Бобчев, СОИ (превод), 140. Качвам се / кача се (възкачвам се / възкача се, сядам / седна, стъпвам / стъпя) на престола; заемам / заема престола. За монарх — поемам държавната власт, управление; възцарявам се. Новият султан Мурад, в знак на благоволение и за хаир, че се бе възкачил на престола, прати известие да пуснат незаловените с оръжие. Зл. Чолакова, БК, 108. Беше [Княгинята] на петнадесет години, когато умря император Юстиниян, и Юстин, нейният баща, племенник на покойния император, зае престола. Ст. Загорчинов, ЛСС, 34. Подир три дни получи от ръцете на щедрия си господар владетелския меч на Вавилония. Седна тракиецът на престола и господарува девет години време. А. Каралийчев, ТР, 77. Не ще ли бъде по-лесно на царския зет да се качи на престолът, отколкото на един велможа? В. Друмев, И, 24. Той [Телец] току като стъпи на престола, натъкми си войската и вдигна оръжие против византийците. Д. Войников, КБИ, 43. Свалям / сваля (снемам / снема) от престола някого. Лишавам монарх от власт. А в същата на онази [на убийството] нощ Пресиам бе далеко: в Дебелт той свикваше на клетва и завера заговорници — да свалят от престола цар Петра и да качат брат му. Н. Райнов, КЦ, 107. Царят станал играчка в ръцете на силните боляри. По своя воля те поставяли и снемали от престола когото си искали. П. Петров, ВИ, 9.
ПРЕСТО̀Л2 м. Църк. Четвъртита каменна маса в черковен олтар, намираща се срещу царските двери, символизираща мястото на Христовото разпятие, на която свещеникът извършва тайнството евхаристия; трапеза, жертвеник. В средата на олтара се намира св. престол. Св. престол обикновено се прави от камък. Върху престола се поставят: св. Евангелие, кръст, дарохранителница и два свещника. НВ, 259-260. Две големи икони — Богородица и Исус — отрязваха царските двери, в дълбочината на които, зад престола, се издигаше Разпятието. К. Петканов, ЗлЗ, 13. По-старите калугери крият парите си под престола, дето седи разпятието. Мислят уж, ако някой влезе да граби, няма да бута светия престол. Ст. Загорчинов, ДП, 103. Влезе [свещеникът] в олтара. Взе от престола светата чаша. А. Каралийчев, С, 46. // Обикн. с опред. Название на допълнителните странични олтари в многокорабна църква. Манастирът се нарича собствено „Св. Богородица“, но е известен под името Седем Престола, поради седемте прегради на храма му. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 31. Северният олтар в храм-паметника „Св. Александър Невски“ се нарича Престол на св. Кирил и Методий, а южният — Престол на Св. Богородица.