ПРЕСТО̀ЛНИНА ж. Истор. Столица; столнина, престолна; престолен град. Някъде в гънките на тази планина беше медникът с родословните знаци, с името на оня кир Тодор, който дошъл от Търново, когато турците завзели престолнината на българската държава. Д. Мантов, ХК, 160. Никой не помни вече откога сме без царщина, без патриарси и църква. Помен няма от престолнините ни, от твърдините, от книжнината българска. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 28. За престолнина на бъдещото въстание бе определено Панагюрище, където щеше да заседава и Революционният съвет. Н. Никифоров, ПВ, 90. Прилеп, стара престолнина на чудния Крали Марко .. И днес над града личат руините на някогашните му палати. Д. Спространов, С, 72. Престолнино, у тебе дух мъдър зрей / .. / Че името Софѝя мъдрост значи. К. Христов, ППож., 11.