ПРЕСТО̀РВАМ, -аш, несв.; престо̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Придавам друг вид, облик на нещо, правя нещо да изглежда по различен начин от този, който е в действителност; преправям. Най-противното ѝ беше, когато трябваше да си престори гласа, да се покаже .. добра, .. Казваше ѝ „булка“, а си мислеше: „Дано те в гробищата обулчат макар!“. Г. Караславов, Тат., 220. Куцукаше [Стамо] преди мене и ако Кера Манастърката имитираше гласа му, то кой можеше да престори ходенето си като неговото. Н. Инджов, ПП, 64. Но защото са свенил от брата си да го не мъмре, зема, та написва една дописка скритом, като си престорва и писмото. У, 1871, бр. 8, 124. // С предл. н а. Преобразявам, превръщам някого или нещо в нещо друго; преправям. „Аз усещам, че тук има человеческа душа, ами защо ми не кажеш где е и коя е?“ Тогава майка му .. взела, та му разказала всичко от край до край за царския син и му обадила, че го престорила на губерка. Христом. КМ II, 177. Доде Исус в Кана Галилейска .. и направи първото си чудо, като престори водата на вино. Н. Михайловски, ССИ (превод), 112. Стоян .. / се на Бога помоли: / Стори ме, Боже, престори / .. / на .. орлище, / .. / И на Бога се смилило, / че го на орле престорил. Нар. пес., СбАД, 15.
2. Остар. и диал. Обикн. с предл. н а. Припознавам се, заблуждавам се, погрешно помислям някого за друг или нещо за друго нещо; вземам, помислям, сторвам. Райка бързо замина покрай него с наведена глава .. Ненко като влезе вкъщи, каза Донки, че е престорил момичето, дето излазяше от тях, за нея. Т. Влайков, Съч. I, 33. Диньо се усмихна и рече: — Аз, бате Сава, лани Гуджо на змей направих, ами ти тази година Марко на мечка престори. СбХ, 82. Едно магаре намерило кожа и са обвило в нея. Кой как го видял, прeсторил го на лъв и бягал от него. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 58. — Заптиетата ви търяха като злодеец .. На тряба да разбереш, че те мя престориха на другиго. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 59. престорвам се, престоря се страд.
ПРЕСТО̀РВА МИ СЕ несв.; престо̀ри ми се св., непрех. Остар. и диал. Сторва ми се. То беше едно заптие с пушка на рамо, но то ѝ се престори на пет, на десет, на двадесет, на цяла тълпа заптиета. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 37. Той се плашеше да не би да му се е престорило шумоленето. Навлязоха в гората, Гмуреца замря на едно място и дръпна Петко. — Слушай сега! Ст. Даскалов, СЛ, 152. А пак аз сум кокошката, што .. после ти се престорив на коза, а после на голема и тежка сенка. Нар. прик., СбНУ VII, 148.