ПРЕСТРУВА̀НА ж. Разг. Жена преструван. Знаеш, че момъкът е влюбен в тебе. Людмила се спря и се намуси. — Светла!... Първо, това не е вярно. — Преструвана. Ем. Манов, ДСР, 373. — Какво ще кажете за дъщерята ..: една важна, наперена .. Оная е виновна, майка му, .., преструваната .. То не беше глезене, не беше треперене, айде де, и други са оставали без мъж вкъщи. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 27-28. — Видите ли какво направила преструваната. На частното отишла, а пред нас маже и глади. Нека сега ѝ дадат неорано, та да види... Н. Нинов, ЕШО, 33. — Хитруша, преструвана, .. — Добре ли е вече мис дьо Басомпие?По-добре и от нас, и от мен, но е такава преструвана, че се превземаше, за да я лекуват. Ж. Божилова, В (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)