ПРЕСТРУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от преструвам се; преструвка. Никакво лъжливо свеняване, нито преструване не се забелязваше ни в гласа ѝ, ни в обноските ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 16. Лъстенето или милкуването, .., е едно пусто и дебелашко преструване. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 17. Д о н а Л ю к р е ц и я: — О, че съм за жаление жена! Д ж е н а р о: — Слушайте, госпоже, не можете мя излъга с любовните си преструвания. Не ли ся усещам какъв ви е кроежът? К. Величков и др., ЛБ (превод), 71. Тогава стана други, който държеше в ръка светло огледало, .. и говореше: това огледало е правда — лицемерие и преструване не могат му устоя насреща. Н. Бончев, Р (превод), 105.