ПРЕСТЪПЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Действие, постъпка, които нарушават законите и подлежат на наказателно преследване. В деня на заседанието при една многобройна публика той, като призна пред съдилището, че престъплението е действително извършено от четворицата обвинени, .., налегна .. върху причините на кражбата. Ив. Вазов, Съч. VI, 90-91. Пред Еньо се представи картината на неговото страшно престъпление. Той видя предсмъртното треперене на убития си брат, неговия внезапен ужасен поглед, кръвта, която бликна от устата му. Елин Пелин, Съч. III, 160. „Аз съм бил, .., крал, безобразничил. Няма престъпление, което да не съм извършил!“ П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 68. — Какво би станало с вашето съдилище, ако хората съвсем престанат да се съдят или ако изобщо престанат и каквито и да е престъпления? Д. Калфов, Избр. разк., 43. За най-тежките умишлени престъпления .. се предвижда смъртно наказание. Мор. пр VIII кл, 97. Углавно престъпление.
2. Разш. Действие, постъпка, която нарушава нравствени, религиозни и др. под. норми, изисквания и се осъжда, отрича. Позор и престъпление ще бъде само ако скръстим вече ръце... ако плюем на идеала си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 214. Вече нямах сълзи. Бореше ме вина, че извърших престъпление: изоставих вуйчо, вуйна и Веско. Й. Симеонов, ЗР, 170. // Разг. Неизвършване, пропускане на действие, постъпка, което е осъдително от гледна точка на общоприето или лично разбиране; грехота, грях. — Но да отидеш в Испания и да не видиш борбите с бикове — това е престъпление — говореше той. П. Незнакомов, ТС, 32. Би било престъпление спрямо природата, ако ние двамата пропуснехме такава нощ. Бл. Димитрова, ПКС, 162. Три бири остават недопити и това само по себе си е престъпление, но Найден не ще да мисли за това. В. Жеков, ТП, 127. Да не се изпие по чашка от „ловджийската“ на бай Коста, е престъпление към природата. Натежалият бюфетчик донася табличката с малки блестящи чашки. С. Северняк, ОНК, 83.
◊ Предикатно престъпление. Юрид. Престъпление, чрез което незаконно се придобиват имущество или финансови средства, които впоследствие се легализират чрез банкови операции, влагане в бизнес и др., с цел да се затрудни установяването на произхода им. Министерският съвет одобри проект за изменение на Наказателния кодекс, който предвижда да отпадне изискването за наличие на влязла в сила присъда по предикатно престъпление (т. е. това, от което са придобити мръсните капитали), преди да се пристъпи към наказателно преследване за пране на пари. Банк., 2006, бр. 13 [еа]. Не е необходимо да се посочва самото предикатно престъпление, а са достатъчни само фактите по делото, за да може да се направи извод за извършено престъпление „пране на пари“. Нов., 2007, бр. 84 [еа].