ПРЕСТЪ̀РГВАМ, -аш, несв.; престъ̀ржа, -еш, мин. св. престъ̀ргах, св., прех. 1. Обработвам чрез стъргане. Струг .. се командува от програмно устройство и .. ритмично престъргва частите, като че ли чете ноти. РД, 1960, бр. 47, 2. Новаторът е създал портативен агрегат, представляващ комбинация от 16 електрифицирани инструменти, които пробиват, престъргват, изглаждат дървени изделия. ОФ, 1950, бр. 1846, 1. В различни производства се употребяват както малки машини за изработване на малки детайли .., така и машини, имащи големи размери и мощност, на които се обработват големи изделия .. стругове, които престъргват изделия с диаметър повече от 10 м. Маш. IХ кл, 138. // Остъргвам, отстранявам малко от нещо, за да придобие подходящ размер, за да се побере някъде. Трябва да престържем оста, за да влезе. Л. Андрейчин и др., БТР, 1976, 738. Престъргвам зъби.
2. Изчиствам чрез стъргане; изстъргвам. Основно почистил стрелката. Отстранил всички налепни масла и кал, изстъргал механизма .. Намазал релсите с газ да падне ръждата. Пак ги трил, престъргвал, повторно ги намазал. ОФ, 1950, бр. 1733, 4. ● Диал. За питка и под. На сутринта тя станала рано, опекла хубава прясна пита, престъргала я, завила я в един шарен месал. Нар. прик., РСБКЕ II, 803. Да отровиш питата, да я престържеш, да я увиеш вов нов месал, па да излезеш пред вратника да ма причакаш. БНТв Х [еа].
3. Прекъсвам, прерязвам със стъргане. — Решетката е стара. — Още по-добре. Няма да скрибуца много и лесно ще я престържем. Л. Сталева, К (превод) [еа]. Нощта бе звездна и видях как .. Ларсен се движеше по палубата. .. Въоръжен с дърводелска пила .., Ларсен се готвеше да престърже въжетата. Н. Милев, МВ (превод) [еа]. В джоба на панталоните си имаше [Лудвиг] огромен сгъваем нож .. Момчетата махнаха завивките от кревата — той беше целият опасан с въже. — Сега ще го отрежа — извика Лудвиг, като се мъчеше да престърже възела. О. Иванова, СК (превод) [еа]. Стъргали триони, та престъргали гората до дърво. Секли хората, кастрили, белили и возили. Н. Хайтов, ШГ, 184.
4. Прех. и непрех. Жуля, прежулвам, протривам, претривам. В лицето ми лъхва чесън, през коленете ме престъргват щръкналите пръчки на кошница. С. Сивриев, ЗСБ, 221. Несъблюдаването на санитарни правила може да доведе до тежки последици. Така например бръснарят може да престърже или да пореже кожата и да предизвика по такъв начин инфекция, екземи и др. Г. Георгиев и др., ФПБ, 154. Жельо ръка имаше, ама пък и какъв бръснич! .. германска марка „Солинген“! .. Сядаш на стола без страх, „Солинген“ не престъргва и не скубе, не го усещаш. Пон., 2006, кн. 11-12 [еа]. Човекът бил прибран от притичалия се навреме моряк. Люспите на акулата престъргали дрехите и кожата му в долната част на тялото, но останал жив. К, 1969, кн. 1 [еа].
5. Стържа отново, повторно (Н. Геров, РБЯ).
6. Стържа повече, отколкото трябва. Престъргах дъската и тя се счупи. РСБКЕ II, 803.
7. За глад — предизвиквам силна необходимост от храна. Гладът престъргваше стомаха му. К, 1977, кн. 9 [еа].
8. Диал. Изравнявам, подравнявам вещество в някакъв съд с ръба на съда, като отстранявам излишното количество, което надвишава съда. — Пет кофи имах, толкоз ми взеха. — Толкоз и ще получиш — отвърна Стамат и започна да пълни шиника, като го престъргваше отгоре. Ст. Марков, ДБ, 399. Тя точеше бира, накланяйки чашите, престъргваше пяната с летва, пак доливаше бира. Й. Радичков, СК, 228-229. престъргвам се, престържа се I. Страд. от престъргвам. За да може при съединяването на валовете с дисковия съединител центрирането им да става бързо и точно, на единия от дисковете се престъргва плитък отвор, в който точно се вмества издатъкът на противоположния диск на съединителя. Ст. Михайлов и др., ГМ, 35. Четките не трябва да се притискат много силно, нито много слабо. Много надрасканите пръстени трябва да се престържат. Ил. Рашков, ПТ, 95. За печатарската машина има достатъчно валци, но те не се престъргват навреме и това става причина често да спира работата. ВН, 1960, бр. 2645, 2. II. Възвр. от престъргвам в 4 знач.
ПРЕСТЪ̀РГВА МИ несв.; престъ̀рже ми, мин. св. престъ̀рга ми, св., непрех. Разг. Изпитвам глад, гладен съм. Като почне да ми престъргва, веднага хапвам нещо.
◊ Престъргва ме / престърже ме стомахът (коремът). Разг. Изпитвам чувство на глад, гладен съм. Посрещна го старият горски милиционер .. и започна да му се присмива: — Е, Янко, синче глезено, как я караш в тия пущинаци? Престъргва ли те стомахът? Ем. Станев, ПЕГ, 13. Престъргвам / престържа праговете на някого или нещо; престъргвам / престържа чуждите прагове. Разг. 1. Често ходя някъде или у някого. Дядо .. купува гостилницата. Тя е цъфтяла. Намираше се на известния пазарджишки пазар, където няколко пъти седмично се е стичал многолюден народ .. стотици хора са ѝ престъргвали праговете и трудно са намирали свободна маса. Д. Кирков, СИР [еа]. 2. Непрекъснато или често ходя някъде или у някого, за да се моля за нещо или да постигна нещо.