ПРЕСУ̀КВАМ, -аш, несв.; пресу̀ча, -еш, мин. св. пресу̀ках, св., прех. 1. Суча, усуквам една или повече изпредени нишки в едно цяло за получаване на здрав и гладък конец или връв. Чувам вретенцето на баба. Тя преде и плюнчи от време на време пръстите си, за да пресуква по-здраво нишката. К. Калчев, ПИЖ, 132-133. Работникът преде, като се движи заднешком и с едно прикрепено на пояса му въже движи с хода си чекръците, които пресукват преждата. Д. Казасов, ВП, 44. Момите, наредени зад старите, пресукваха коприна за сватбени дарове. К. Петканов, СВ, 152. Изнесе [Мира] една малка кошничка .. с две кълбета стара прежда и започна да я пресуква. В. Ченков, СНД, 48. ● Обр. Колко любов, всеотдайност, интелект, прегаряне от труд, пренапрежение и мъка са пресукали тези години. Защото всичко, с което се захващаше младият Козма Кузманов, се правеше за първи път в България. М. Ботунски, РД [еа].
2. Диал. Суча, усуквам нещо повторно (Н. Геров, РБЯ).
3. Диал. Суча, усуквам повече, отколкото е необходимо (Н. Геров, РБЯ). пресуквам се, пресуча се страд. Мярнаха се .. двукатни дървени къщи, с мутафчийски дюкянчета отдолу, дето още се пресукваха върви и се тъчеха чулове и зебла. К. Константинов, ППГ, 275. Всяка мома си носи някаква работа [на седянката]. Чепка се вълна, пресуква се прежда или се режат парцали. Г. Цанев и др., Т [еа]. Във фабриката може да се пресукват до 60 нишки на едно въже. БД, 1909, бр. 24, 1.