ПРЀСЦЀНТЪР, мн. -трове, след числ. -търа, м. 1. Служба към институция, която отговаря за осъществяване на връзки с журналистите от различни медии и ги осведомява за дейността на институцията; пресслужба, прессекретариат. Веднаж един западен журналист ме запита в пресцентъра при двореца Нойе Хофбург: — Какво ново? ВН, 1961, бр. 3051, 4. Това е директорът на международния пресцентър за папската визита. 24 часа, 2002, бр. 149, 28. Бившият говорител на Министерството на транспорта .. е новият шеф на Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“ в МВР .. тя заяви .., че досегашната практика пресцентърът да научава от журналистите за събитията не е добра. Мон., 2003, бр. 1583, 5. Председателят на Народното събрание .. ще се срещне .. с обявения за негов двойник от вестник „Труд“ .., съобщи началникът на парламентарния пресцентър. Д, 2003, бр. 70, 2.
2. Място, където се провеждат пресконференции. Видяхме .. телевизорите в пресцентровете. Банк., 2006, бр. 9 [еа]. Завърши музикално-артистичната част от първата вечер, която иначе продължи още часове наред в пресцентъра на фестивала. .. Компенсирам нетърпението си с още мотаене из пресцентъра, където засичам часа за интервюта. ПР, 2002, бр. 8 [еа].