ПРЕСЪ̀ЖДАМ, -аш, несв.; пресъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Осъждам. — Имаме ли ние право да го съдиме за това? Имаме от обществена гледна точка. Но нека и жена му, и децата му да го пресъдят. Ст. Даскалов, ЕС, 235. Старата майка [свекървата], първа я прокле, първа я пресъди за мъката, с която бе наказана без вина и грях .. Такива безмилостни са людете към жени като нея още от времето на Библията — чела бе там Ния за проклятието над безплодните жени. Д. Талев, ПК, 355. ● Нар.-поет. С ъ д я <и> п р е с ъ ж д а м / п р е с ъ д я. Не се отделя тя [Султана] от Бога в мислите си, живее по неговия ред и нека той я съди и пресъжда и никога да не наказва децата ѝ заради нейните прегрешения. Д. Талев, ЖС, 446. Да седне сега оня ми ти голтак на кметското място и да вземе да съди и да пресъжда селото. Т. Влайков, Съч. III, 271. Тогай го окна пашата, / сичкийо мезлич събрали / да съда Мехмед .. / Съдиха, пресъдиха го / девет години да лежи / и тогай да го погуба. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 411.
2. Преценявам, съдя, заключавам. Наканил ся бил да го [италиански език] учи, за да пресъди дали Миколей е право оприличил Милтона с Данте. Й. Груев, СП (превод), 285. На лекарите биде оставено да пресъдят работата за кахвето. БКн, 1859, кн. I, 341. Да може человек да пресъди колко са ся сега усъвършенствували предметите на изкуствата и фабричните изделия, трябува само да влезне в няколко магази, гдето ся продават различни чуждестранни стоки. Г. Йошев, КВИ (превод), 351. Дали наистина можахме да извършим поне отчасти задачата си, доколко сме отговорили на надеждите ви — това остава вам, братя, да пресъдите и да оцените. Г. Бенев, Ч, 1875, кн. 3, 101. Нека хвърлим само един кратък поглед, без да пресъждаме повече, как ся отхранват малките селянчета и гражданчета. Лет., 1876, 61. пресъждам се, пресъдя се страд. В механата на Младена .. се пресъждат и одумват всички работи на общината. Т. Влайков, Съч. III, 228. Различна [от съвременната] е била преценката на средновековието за подвига на един светец или отшелник .. Всеки опит да се пресъжда другояче делото на тия люде ще бъде .. неисторичен. Ив. Дуйчев, РС, 115. пресъжда се, пресъди се безл. Не е мъчно да се пресъди дали тия сказки действително са били полезни и назидателни както за читалищните членове, тъй въобще за народа. Г. Бенев, Ч, 1875, кн. 3, 102.