ПРЕСЪ̀ХНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от пресъхна като прил. 1. За извор, река, кладенец и под. — който напълно, изцяло е загубил водата си; изсъхнал. На разсъмване слязоха [хайдутите] в една долина, тръгнаха по пясъка на пресъхналата река. К. Петканов, Х, 203. Неколцина низами побягнаха по пътеката надолу, други се разпръснаха встрани и се свряха из улеите на пресъхналите дерета. Ст. Дичев, ЗС II, 42. — Тук някъде имаше пресъхнала чешмичка... — надникна шофьорът, — сега е затрупана от снега. Л. Александрова, ИЕЩ, 157. Шосето многократно пресече пресъхналото корито на реката Джелъм. Т. Кюранов, АП, 31.
2. За уста, гърло, очи — който е изгубил влагата си. Скоро мина умората от бързото пътуване, но дойде жаждата .. Четниците .. криеха глави в тесните сенки край скалите и в храстите и все облизваха лепкавите си, пресъхнали устни. Д. Талев, И, 339. Динчовата майка, слаба, жълта и изправена като вощеница, стои неподвижно с пресъхнали очи. А. Каменова, ХГ, 130. — Е, поп Костадине, какво да правим сега? — попита спокойно и меко Грашевият. — Милост .. — прошепна поп Костадин с пресъхнала уста. Д. Фучеджиев, Р, 185. С голяма мъка само из пресъхналите ѝ устни изскачаше някакъв мътен, сърдит звук. СбНУ II, 90. Може ли .., мой единствений сине, когото аз възпитах по християнски .. — да стане разбойник? .. Кажи нещастни, кажи истина ли е това? .. И при тези думи от пресъхналите старчеви очи излязоха две големи сълзи. В. Друмев, НФ, 16.
3. Който е изсъхнал повече от необходимото. Замириса му на дъжд. Майка им гладеше и от старо шише .. пръскаше с вода пресъхналото пране, натрупано зад гърба му. Ж. Божилова, ВГ (превод) [еа]. // Който е станал напълно сух, съвсем изсъхнал. Пресъхналата врата на библиотечния шкаф изпука зад него. М. Грубешлиева, ПП, 231. Дълго време партизаните поддържаха живота си с покаралите пъпки на габъра, със стари и пресъхнали шипки, със желъди и корени. К. Ламбрев, СП, 65. Мозъкът ми се разлепи от черепа и се разлюля по всички страни като ядката на пресъхнал орех. Ст. Чилингиров, ХНН, 39. Ако косите презрял овес или пресъхнала трева, изпод косата ви изхвърчат искри. Знан., 1875, бр. 1, 8.
4. За глас и под. — който е станал сух, тих, глух и не се чува ясно, добре. Тя глухо, немощно извика, изпъна тялото си, олюля се веднъж-дваж във въздуха с прилепнали на корема ръце и... падна на пода. После .. с пресъхнал глас изрече: — Ти... ти го уби! П. Михайлов, ПЗ, 183. Обмислил съм и се налага — каза Мермеров с пресъхнал глас. Д. Кисьов, Щ, 400. — Не — едва промълви с пресъхнал шепот подпоручик Костов. Л. Стоянов, Х, 80.