ПРЕСЪ̀ХНУВАМ, -аш (остар. и диал.); пресъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Пресъхвам. Само лятно време, когато стане голяма суша, водите в реките се намаляват, но никога не пресъхнуват. Ст. Шишков, ЖБ, 11. Той [Христос] е една река, която никога не пресъхнува. ИЗ 1874-1881, 1882, 5. Голема локва пресъхнува, ама кога вали дъжд, она пак по много вода сбира. Нар. прик., СбНУ ХХV, 19.