ПРЀТАМ1, -аш, несв., прех. Диал. Заравям, затрупвам нещо, обикн. в пепел, пясък, пръст; преткам, запретвам2, запрятам2. — Кажи ми, золво, .. / какво опинци да скинем? .. / И Стоянка я слушала / — вечер опинци претала / у силни тайни огневе, / я дзаран ги поливала / се сос студена водица. Нар. пес., СбВСтС, 294. Не претай огино; че преташ, ама че те биа. СбНУ ХLII, 274. претам се страд.
ПРЀТАМ СЕ несв., непрех. Диал. Ровя се, заравям се, заривам се. Зимно време — и празник, и делник, по заснежения гръб на Ридо плъзваха момци и деца. Претаха се из снега, падаха, ставаха, охкаха. ЛФ, 1958, бр. 4, 3.
ПРЀТАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. Мърдам, шавам, обикн. с крака; ритам, клоцам, шавря. Много прета со нозите .., кога спие. СбНУ VII, 473.