ПРЕТВОРЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от претворявам и от претворявам се. С художествена сила, подобна на тая в претворяването му във Фамусов, Сарафов създаде и образа на Тартюф от едноименната пиеса на Молиер. Ст. Грудев, ББ, 93. Същината на илюстрацията е претворяване на словесния образ в зрителен. Ал. Гетман и др, СБ, 117. Съвсем не е леко претворяването на една повествувателна творба в драматургическа. НК, 1958, бр. 17, 6. Същността на това тайнство — претворяването на хляба и виното в истинна Плът и истинна Кръв Христова — действително (а не въображаемо) актуализира Христовата жертва за изкупление на греховете на цялото човечество. Култ., 2004, бр. 22 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)