ПРЕТЍЧАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от претичам2 и от претичам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПРЕТЍЧАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от претичам3 и от претичам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.


Източник: Речник на българския език (онлайн)