ПРЀТКАМ, -аш, несв. Диал. 1. Непрех. Рия, ровя. Сърцето му трептеше, той цял потръпваше от радост .. викна бодро на трите добичета: — Хайде, дий! Какво преткате все на едно место! Д. Талев, И, 233. С василичарките си преткат (рият) [момчетата] в огнът [на Бъдник] молитствуваещи. СбНУКШ ч. III, 157.
2. Прех. Заравям, заривам нещо; претам1, запретвам2, запрятам2 (Н. Геров, РБЯ). преткам се страд. от преткам във 2 знач.