ПРЕТЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; претлѐя, -ѐеш, мин. св. претля̀х и (разг.) претлѐях, прич. мин. св. деят. претля̀л, -а, -о, мн. претлѐли и (разг.) претлѐял, св., непрех. 1. За огън — преставам да тлея; изгасвам1, угасвам1. Пеко, виж, че претлява жаравата, / .., огъня пак подпали. Н. Марангозов, НПС, 52. ● Жената на пазача .. натисна с гръб вратата, заключи и седна до печката, която беше претляла. Ламар, ПР, 38.
2. Диал. Разделям се, прекъсвам се на две с тлеене; прегорявам1, прегарям1 (Н. Геров, РБЯ). Дръвото претлея. Н. Геров, РБЯ IV, 384.