ПРЕТОПЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от претопя като прил. 1. За масло, мас — който е получен, преработен с топене, разтапяне. Започнали да употребяват млечните масла (пресни, претопени или осолени). Л. Петров и др., БНК, 35. За сладкиши се използва претопено масло, което не съдържа вода. То позволява да се прави по-хубаво бутертесто. Вл. Зарков, МК (превод) [еа]. Смесете млякото, водата, джинджифила и кардамона в малка тенджерка. Загрейте на средно силен огън до завиране .. Разлейте по чашите и прибавете претопеното масло. Пие се топло. Е. Господинова, 689 К [еа].
2. За метал — който е получен чрез стопяване за повторна употреба или за направа на бижута и др. „Ето, аз .. дадох .. за светия дом 3000 таланта злато .. и 7000 таланта претопено сребро, за да обковат с това църковните стени.“ Кл. Иванова и др., ТС [еа]. Първият керван с голяма партида претопено желязо пристигна в Бактра малко преди пълнолуние. Н. Михайлова, С (превод) [еа]. Претопеното злато не носи щастие. С, 2008, бр. 5427 [еа].
3. За хартия, издание — който служи за преработка за повторна употреба. С издадените, претопените и неиздадените си книги поетът [Иван Динков] удостовери неповторимата си художествена самоличност в трите основни за всяка една поезия посоки — проблематика, поетика и език. ЛВ, 2008, бр. 2 [еа]. На витрината — двайсет тома събрани съчинения на литературен корифей, току-що заместили претопеното предишно издание. П, 2006, бр. 13 [еа].