ПРЕТОРИА̀НЕЦ, мн. -нци, м. Обикн. мн. 1. Истор. В древния Рим — отначало войник от личната охрана на претор (пълководец), а по-късно от императорската гвардия. Сега настанало владичеството на грубите солдати; преторианците совършено завладели престола и го продавали на тогоз, който им давал по-много пари. Н. Михайловски, РВИ (превод), 279.
2. Прен. Войник от наемна войска, която служи за опора на насилническа власт. Катепанът на заставата .. се наричаше Алунянос. Цариградски офицер, .., той се носеше контешки, сякаш не служеше край размирна граница .. Ако се съди по името му, беше арменец, вероятно от известните арменски войски, които все повече се налагаха във Византия като преторианци. Й. Вълчев, СКН, 24. Сред преторианците неведнъж бе ставало дума за нейната хубост и за това, че имала любовници. Ем. Станев, ИК III и IV, 364. В една депеша до майор Никифорова .. той [Стамболов] изказа своето .. възмущение: „Не благоволихте да дойдете до станцията да се разговорим за новия подвиг на нашите модерни преторианци“. С. Радев, ССБ II, 27.
3. Прен. Нов. Верен и фанатичен привърженик, поддръжник на партия, политик и под. Беше направен опит за църковен разкол начело със „синия патриарх“ Пимен, а .. Христофор Събев .. сам се беше хиротонисал за митрополит и командваше сините преторианци. НЗ, 2008, бр. 13 [еа]. Премиерът е заблуден. Придворните преторианци го лъжат, но му ръкопляскат, после ще го освиркат. Дем., 2001, бр. 238 [еа]. БСП, НДСВ и ДПС най-сетне подреждат властовия пъзел (т. е. министрите, председателите и директорите, както и преторианците от политическите им кабинети заемат местата си), държавата възстановява нормалния си работен ритъм. Банк., 2007, бр. 22 [еа].
— От лат. praetoriānus през рус. преторианец, -нцы.