ПРЕТОРИА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до преторианец или до преторианство. Специални части, наричани преторианска гвардия, се грижели за охраната на императора. Ист. V кл, 1980, 225. Колко на брой са били тези преторианци, които водели пазарлъците и продавали трона? При Тиберий те били около десетина хиляди, а при Вителий — шестнадесет хиляди! Не всички обаче били в двореца или в Рим. Имало преториански корпуси и в други важни градове в Италия. Г. Куфов, Д (превод) [еа]. Почти във всички партии липсва политическият водач, за когото младите преториански гвардейци с плам да се бият. ЛВ, 2002, бр. 32 [еа]. Влиза [Рейли] във връзки с Латишките стрелци („Преторианската гвардия на Кремъл“) и организира заговор за обезглавяване на болшевишката партия — планира да арестува Централния комитет .., да ликвидира Политбюро .., да състави правителство. Нов., 2006, бр. 151 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)